четвъртък, 3 юни 2010 г.

Парад на рециклираните клишета,

или защо няма да гледам секса...

...онзи в града или градът на секса, все едно – филмът, който прилича на виц, на който не знаеш къде да се засмееш - еманация на криворазбраната еманципация и нейната безкрайна агония.




Ето ги, те вече са тук – въоръжени с рокли "Армани", потропващи токчета, чанти "Гучи", мечти и блудкави коктейли. Любимите на мнозина героини идват за да напишат историята на феминизма! Те идват при вас под формата на най-бруталния карикатурен комикс "Стани Кари" ...!
Сега в Мола, а скоро и по Планета ТВ!

Скоро и на анимационен филм!

Скоро и на mp3!

Скоро и на USB!

Скоро и на ... дискети!

Скоро и в "Зрънчо" ! Скоро и на тоалетна хартия... Скоро и във ваш'та кухня..!

В главната роля - псевдоемпанипацията на четири овехтели клишета. Те се казват Кари, Миранда, Саманта и не помня още коя. Героите от "Отдаденост","Три сестри, двама братя и пет свекърви"- също, защото са същите. Първо изпитват страсти в евтини любовни романи, а после, за да изкарат някой милион изкачат от кориците, пресичат холивудските булеварди и влизат в студиото да снимат филми за изневери и сълзи, в които режисьорите ги карат да играят лоши роли и допълнително им развалят вида с пет пласта кид по лицата.

Дори кухият напудрен пиар и цялата смешновата "светска" суетня около премиерата в "Арена" не могат да спасят имиджа на предвидимия агонизиращ сценарий.

Не ме разбирайте погрешно, и аз харесвам свободомислещите и еманципирани жени, и аз имам претенциите да съм от тях, но точно тези ли да са ми за пример...? Защото филмът точно това иска да внуши – че те са образците на еманципацията. Те идват за да променят досегашните стереотипи. Доказателство за това е, че след появата на тоя титан на феминизма мнозина представителки на слабия пол започнаха а се асоцират с прототипа Кари. Ама моля ви се, такива жени е имало във всички епохи - нищо ново, просто забравено старо, но по холивудски изкривено. И наистина ли подобни образци ви вдъхновяват?

Вижте ги - въпросните образци на еманципираната жена подскачат от радост, когато се сдобият с нова чанта Армани. Образците на женския феминизъм изпадат във възторг, когато си говорят за мода, размери и други "мръсотии". Черното е бяло. Невежеството е сила. Просто не мога да допусна, че жените могат да се прекланяте пред някой "който би се лишил доброволно от дясната си ръка за маниакално скъпи обувки - някак откачено е", както казва една позната. Иначе Кари ми е сравнително симпатична, ама...

не е нужно да си инфантилнa, за да си освободена и независима. Не е нужно да си сама и необвързана, за да си самостоятелна(свободата е в главата), не е нужно да преспиш със стотици мъже, за да си сексуално разкрепостена (като Саманта). Не е нужно да се асоцирате със стереотипи.

Всяка жена може да разбира от секс и без да сменя напосоки мъжете, и без да говори натрапливо за фалоси. И пак почти всяка жена има (е имала) по един прототип на Тузаре, както и своя единствен, и той вероятно е много по-интересен от мъжките образи във филма. Не е нужно да има сериал, който да ти вменява, че ако не говориш мръсотии, не носиш Армани, не водиш лайфстайл тип Космполитън и не пиеш блудкавия едноименен коктейл ти не разбираш от секс и не си фешън. Казвам, че не е нужно да подражаваме на техния лайфстайл, за да се чувстваме добре. Друг е въпросът, ако се асоцирате с техните проблеми, лутания и драми. Но пък техните са по-интересни от вашите, щото са фешън кякакси, а?
А сексът къде остана? В техния случай той е труден, комичен, трагичен, безразборен, блудкав, чат-пат качествен. И нормално – те живеят в меката на свободната любов и липсата на любов, топ-мястото за живеене и клетка за самотници, най-шикозният мегаполис на света и най-депресиращата дупка, където всеки втори лекар е психоаналитик. И да се съпоставя тяхната реалност с нашата е просто нелепо.

А замислихте ли се защо в киносалона нямаше мъже (видях снимки от т.н. "грандиозно събитие"-премиера), тук-таме някой "изнуден" от благоверната си да я придружи. Защото за мъжете тези образи са ходещи клишета на всичко, което трудно би ги подтикнало към секс, или въобще заинтригувало. Нали, за секс говорим?

Мъжете харесват свежи, секси, нежни жени, малко са тези, които харесват инфантилни, или сексуално агресивни "акули" тип Саманта. Ама това е такава фетишизирана заблуда! На много мъже дори би им подействало отблъскващо едно такова поведение. Мъжът е ловец по природа и той трябва да усети тръпката от завоеванието и покоряването, а ако жената прояви и уязвимост направо ще полудее. Ако му отнемете това удоволствие – на завоевател, част от тръпката умира.

И не на последно място - това, от което мъжете особено се възбуждат (ама онези умните и силните) е... интелигентността - онази магнетичната, провокативната, самоуверената, носеща страст към живота и придаваща особен чар на излъчването. Тя възбужда въображението, онзи гъдел под лъжичката и те кара да жадуващ страстно.
И не, не съм гледала филма и нямам идея права ли съм, ама гледах първата му част и не очаквам втората да е по-добра. Дори напротив, продълженията винаги са някакво бледо отражение на "бестселъра" майка.

Гледах първата част, защото ми се натрапи, че бил касов хит. Имам алергия към хитовете, особено към прехвалените. А и щом едно нещо се харесва на толкова много хора, малко вероятно е да се хареса и на мен. Масовият зрител не подбира. Но реших, че все пак като за филм са се постарали повече от сериала. И тъй като бях твърде резервирана, изчаках да мине еуфорията (и без това не обича масовките), а после намерих филма в нета.
Свалих си и "Агора". Привлече ме тъгата, която излъчваше лицето на главната героиня и бекграундът – загатваше за динамичен и смислен сюжет.

Прилики между двата филма няма.
Разликата се оказа само една – единят филм е в направление "забавни предавания", а другият е за хора мислещи. Дълбоко философски филм, носещ мъдрост, послание... без това да натоварва, като същевременно грабва вниманието и не усещаш кога са минали двата часа.
А стопроцентовия хит се оказа обикновен комикс, в който сантименти, мода, драма и проза се преплитат предвидимо. Разкази в картинки. В които прозаичността с претенции да е нещо друго, агонизира. Наистина, картинките не са какви да е, а бляскави, по холивудски.

Един леко унил и безрадостен филм. Да имаш в ръцете си достатъчно козове и въпреки това да прецакаш работата. Защото образите сами по себе си не са лоши, дори са затрогващо човешки, а четири клюкарстващи жени си е направо класика. Коктейлът от иначе успешни съставки обаче се оказва като цяло негоден за употреба. И тук вече няма как да го спаси нито актьорската игра, нито марковият блясък, нито драматичният съспенс, защото жените знаете - обичат да им ръсиш пудра захар на сърцето, клепките да лепнат от рахат локум и издайнически сълзи да блестят в очите. Но когато го няма най-главното – умният замисъл с подтекст, динамиката, развитието на образите, интелигентната закачка, онзи дух, който да те хване за гърлото, и да не те пусне до края, практически няма и филм. Той се оказа неуместно надут, леко повърхностен, а на места откровено инфантилен. Всичко в крайна сметка излиза толкова предсказуемо, че няма как да го спаси каквото и да е.

Другият филм е път. На истинската свобода - тази вътре в теб, на порива да следваш себе си, тогава когато умът и разбиранията ти са изпреварили времето си и неизменно се сблъскват с неразбирането, рамките и очакванията на околните (нищо ново през вековете), да последваш себе си, или да се предадеш. Филм за силата и избора, за любовта, и борбата със себе си. С факти претендиращи да са исторически. Тук ще вметна, че във филма наистина има и фактология, но като цяло е тенденциозен и манипулативен от към историческа достоверност. Така че ако го гледате, не вервайте на всичко - християните не са зло. А филмът е послание.

А и Кари харесвам, а на нестабилните, понякога лутащи се, самотни, търсещи, добродушни в същността си хора искрено съчувствам/симпатизирам, ама трябва ли да ми се внушава, че те са повече, от това което всъщност прозира иззад безсилието им да се справят с личния си живот? Внушението, че това са силни жени, тържество на амбицията и независимостта, просто не успяват да го постигнат. Това е един смешно-тъжен опит за внушване на митове. А това е лесно - митът се основава на вече съществуващи представи в общественото съзнание. Последното се характеризира със силна степен на инертност, следствие на което поднесената във формата на мит информация лесно се консумира.
Всъщност обикновени истории, на обикновени жени, малко раздути с хелий и толкоз. Жени, живеещи в свят, който рядко изисква повече от три изречения за роля. Иначе нелоши примери за женско приятелство...

Естествено, очаквам мнозина да не се съгласят с мен. Факт е, че втората част на "Сексът и градът" е на първа позиция в българския бокс-офис за най-гледани филми (по данни към 2 юни). Друг е въпросът дали гледалите го не се чувстват излъгани в очакванията си, поне аз досега не чух особено позитивни мнения.

Но при все това, не се съмнявам, че армии от превъзбудени фенки ще продължават да щурмуват тъмните зали, а тракането на токчета ще отеква още дълго... Модната, макар и нереалистична приказка, гарнирана със сантименти, блясък, екзотични пейзажи и сърдечни терзания със сигурност ще осигури задоволяване на онези потребности и търсения, които са и най-честият мотив за гледането на такъв филм, а именно ... – най-епидермалните. С други думи - лековато развлечение без претенции. И до там.

Останалото е ПР, машина за пари и лов на....

........................................................


Какво ме провокира:
1. женски спор на тая тема :) 2. натрапливата истерия около тоя филм; 3. фактът, че е на първо място по гледаемост; 4. дразнещата реклама, която ни залива отвсякъде, а тя най-общо звучи така:

"Това е филм за тези, които вярват в един определен начин на живот – в най-новото и нестандартното. Филм за модерния свят и за хора, които искат да са в крак с модата, да знаят какво се носи, пие, яде и кой е последният хит в уличния жаргон. Това е бягство, което идва точно навреме за четирите приятелки, които се борят срещу традиционните роли в брака и майчинството. Те преобърнаха представите, доказвайки че днешната неомъжена 30-годишна жена може да бъде преуспяла, добре облечена и с много добро самочувствие, и изтриха завинаги образа на застаряваща и безинтересна "стара мома".
Веселяци, а? :)

И не искам да съм груба, но ако има четвърта част на филма, то тя ще се казва "Бабите и споменът за секса". А третата ще е... е хайде измислете си я сами, вие ще си я гледате. И не забравяйте, че вие можете да сте по-интересни от героините, вероятно имате и по-пълноценен личен живот, а най-малкото сте и по-красиви. Още ли имате нужда от подобни образци и "забавления"?