Мара в Огледалния свят /part 1

 По-силно! – извика клиентът към Мара,  докато го масажираше. Беше й писнало от тия провиснали, разплути телеса с претенции да са нещо друго. Но нямаше квалификация (и потенциал) да бъде другаде. Например на терасата на някоя просторна вила в Южна Италия, с изглед към морето, където богат левент й масажира стъпалата, гледайки я с обожание. 

Мара бе средно умна,  средно пълна,  средно незадоволена. С пършива коса и съсухрени ръце, издаващи, че вече е на 51 г.  Мъжете отдавна не я забелязваха.  Но пък те и не бяха достойни за нея – тя бе интелектуалка, от онези издигнатите над тълпата. Четеше всички сайтове за гении – „Кажи ми какво ти е името, за да ти кажа кой си”, „Любимият ви цвят показва какъв си бил в предишен живот”- и публикуваше резултатите във Фейсбук профила си, с възторга на виден гербер, кога реже лентички и се показва по телевизора. Според резултатите, Мара винаги беше най-добрата на света.

Във Фейсбук никой не знаеше коя е. Беше си измислила кух никнейм, слагаше снимки на различни модели в гръб и пускаше любопитни факти за света, които никой не знаеше. Например, че жирафите получавали оргазъм по 37,5 минути,  или, че „Съединението прави силата”, също и че учените открили, че тревата има зелен цвят. Аудиторията й винаги посрещаше възторжено откритията й, някои ги споделяха гордо на профилите си.  Това бе онази аудитория, която вярваше, че на всички онези коренно различни снимки е Мара.  Само там тя можеше да сменя цвета на косата си всяка седмица. Само там хората можеха да оценят, че Мара е гений. И секс символ (на трета възраст).  И  мъдрец – шести долу ляво. И всичко което си поиска. Дори да лети..!

Мара често говореше за мъжете и жените, тя бе експерт – виждаше всякакви  телеса в работата си – и млади и стари, и стегнати и космати,  и ги разбираше... мъжете и жените.  А четеше и много сайтове за вицове, които й разкриваха познанието на междуполовите взаимоотношеня. А многото лайкове на проникновенията й (повечето от които вече си чел и другаде), й създаваха такава увереност, че Мара вече нямаше никакво съмнение, че е единствена на света – „След мен Господ е изгорил калъпа”, повтаряше тя, между два масажа. „Аз сам различна, само аз съм себе си, другите искат да приличат на другите, аз единствена съм себе си, повтаряше възбудено Мара,  аплодирана от олигавени фенове. Те не четяха нищо друго, освен Великата шаячна правда - ФБ, и искрено вярваха, че в лицето на Мара са открили  новия Паулу Куелю Кобилкин, и се кланяха пред нея като гербери на своя вожд.  

Хората харесват Мари. Те винаги са имали нужда от илюзии, и да ги лъжеш красиво. И елементарно. Аз съм прост, вие сте прости, затова се разбираме. Днес е „800 дни, вервайте ми”, утре е Б.Батман идващ като месия, с обещание да ги избави.  Не им казва, че иска да ги избави от парите им, от здравето им, от сигурността им, от надеждите и радостта им...но те не си и задават въпроси. Те верват. На месии, на избавители и кухи илюзии. В (а)социалната мрежа това са Марите.  Всъщност, те тежат само там. И тази открадната илюзия за пълноценност и значимост често е единственото, което имат в нерадостния си живот. Това е и единственото място, където ще получат "признание"... скрити зад фалшиви образи и чужди мисли.

Въпросът е – защо хората вярват на Мари, в които няма нищо истинско? - име, професия, снимка...нещо?  Възможно ли е собствената им празнота да е толкова голяма, че да имат нужда от такива илюзии..? И доброволно да ги приемат, без да си задават въпроси? Дали пък не си заслужавате Марите...Аните, Дианите, които взимат от вас неща, които вероятно не бихте им дали, ако бяха себе си. 

Прочие, образът и проявленията на въпросните (както и онези, които безкритично вървят след тях), ми напомнят думите на автора на "Самота в мрежата" - "Интернетът, той не ни сближава. Това е сбор на самоти. Ние като ли, че сме заедно, а всеки е сам. Илюзия за общуване, илюзия за дружба... илюзия за живот".  
Е, всеки избира своя.

СерСЕМски истории

Каква е ролята на СЕМ и кой контролира неговата дейност?

Oт „Протестна Мрежа” поискаха тези дни от Съвета за електронни медии (СЕМ) да заличи регистрацията на Алфа ТВ, собственост на политическа партия „Атака“, „за системно проповядване на омраза и нарушения на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)”. От въпросната мрежа не конкретизират в какво точно се изразяват проявите на проповядване на омраза. Вероятно имат основание, оплакванията от тази телевизия не са за първи път.

Наблюдения обаче показват, че всяка обществена проява нехармониращата с идеите на „Протестна мрежа” се сдобива с етикети „ксенофобия”, „червена пропаганда”, и други, които са нецензурни. Въпросната социална структура представя интересите на протестиращите срещу кабинета, както и следва крайно русофобска линия. В реакциите на нейните членове, нерядко има насаждане на омраза, разделение, както и публичното унижение и клеветнически кампании срещу различни публични личности, изразили несъгласие с идеите на „Протестна мрежа”. И неизменно възниква въпросът – а кой ще сезира съответните органи за нарушаване на Конституцията – клевета, и насаждането на омраза от страна на „Протестна мрежа”? А кой ще сезира другите телевизии за пропаганда, насаждане на омраза и дезинформация, или там такива няма? Дори само изявите на Калин Янакиев да вземем, трябва да останем без национален ефир, предвид фашизоидния език, който той ползва.

Освен това, никой не знае какво точно прави СЕМ, а това буди въпроси за неговата обективност. След преизбирането на единствения номиниран за председател на СЕМ Георги Лозанов, той веднага направи предложение, за да напомни, че този съвет не е куха структура, която само наблюдава, а и действа. Тогава Лозанов предложи ограничаване на рекламите предназначени за решаването на физиологични и хигиенни проблеми, като дамски превръзки, лекарствени средства срещу гъбички, цистит, простатит, пърхот, диария, хемороиди и др. Мотивът – негативното психологическо въздействие върху аудиторията на този вид реклами във време, в което българското семейство традиционно се храни. Посланията им създавали дискомфорт и се разминават със стереотипите и очакванията на аудиторията. То да се чудиш дали пък това не е някаква съвършена нова структура, защото досега на СЕМ не й правеха впечатление изстъпленията по телевизиите. След 21 ч. е трудно да намериш програма, където да не дават крими филми, в които се аутопсират мъртви тела в едър план, в които се убиват и колят хора по зрелищен ужасяващ начин, вампири, които се хранят с човешка плът и разкъсват човешки тела, и прочие смислени и жизнеутвърждаващи ефекти върху човешката психика. Но понеже не ги дават в часовете за хранене, това е приемливо – насилие и убийства в чист вид. СЕМ гледа и мълчи.

СЕМ мълчи от години и за изключително възпитателното влияние на чалга музиката върху психиката на подрастващите. На СЕМ не им прави впечатление, че в много от тези песни се пее за педофилия и проституция. „Малка си сладка си, ела при батко, дънките щ’и цепна”...и още стотици текстове с подобно съдържание. Прокламирането към педофилия и сексуално насилие е нарушаване на закона, но не и за СЕМ. Те са глухи и неми – Съвет за единно мълчание.

Мълчи съветът и когато рекламите стресират зрителя с по-високия си звук. От 1 юли миналата година трябваше по-високият звук на рекламата да се хармонира с останалите предавания. Причината - хилядите писма на изнервени граждани до медийния регулатор. По-късно те стигнаха и до парламента. И през март миналата година с гласуване на промените в Закона за защита на потребителите този въпрос беше уреден. Измененията бяха предложени от депутата на Коалиция за България Захари Георгиев в края на 2012 г. В закона е записано, че от 1 юли звукът на рекламите трябва да е със същите характеристики и сила като на предаването, в което се включват.
Телевизии, рекламодатели, комуникационни агенции и доставчици на аудио-визуални медийни услуги, се споразумяха за въвеждане на единен стандарт за регулация на звука в рекламата. Новият стандарт трябваше да бъде въведен поетапно от 1 април, с краен срок 30 юни. Рекламодатели, агенции и телевизионери имаха на разположение три месеца да синхронизират един звук, което при добро желание може да се направи за дни. Попитайте който и да е звуков инженер. При все това, все още им телевизии, които си позволяват да пускат реклами с по-висок звук, закони за тях няма, СЕМ мълчи. Контролен орган на дейността на електронните медии явно няма, има само такъв съвет. Събират се едни хора, приказват си пожелателно, дават разни съвети, накратко - Съвет за електронни пожелания...

В САЩ такъв закон действа от началото на 2013-а, подобни правила има и в Германия. Някои от телевизорите в Щатите дори имат вградени декодиращи устройства, които автоматично намаляват звука, когато започне рекламен блок. Тези устройства се използват и в Япония. Трябва ли и българският зрител да се натоварва с такива разходи и усилия, за да се защити от звуковия терор, или някой ще се сети да защити гарантираните му със закон права? Въпросът е - кой държавен орган следва да упражни контрол за неспазването му - КЗП, СЕМ, друг... и къде точно е ролята на СЕМ?

СЕМ се сети да реагира единствено срещу БНР като привика шефа му на разпит, по методите на Политбюро. Причината - журналистът от националното радио Петър Волгин реагира остро срещу езика на омразата. Не можело да изразява свободно лично мнение (Мария Стоянова). Познайте – мнението му е критично към „Протестна мрежа” и нейните идеи. Извинете, другари от СЕМ, но май сте прекалили със Сталин и Мусолини.
Първо всеки несъгласен с протестърските идеи беше добавян в списък с "врагове на народа", в който достойни личности бяха поругавани. По-късно в социалната мрежа беше създадена група "Да опознаем активните русофили във фейсбук". Нещо като "Народен съд", където да бъдат възправяни на словесен разстрел всички, които имат достатъчно мозък да не страдат от предубеждения и да не мразят руснаците. Накратко - група за интриги, клюки, доноси и омаскаряване. Какво следва - физически разстрел на нарочените? Колегите им майдановци вече започнаха. Направо да си направят партия ГФСР - Граждани за фашистко-сталинистки репресии. Под шапката на СЕМ, и всичко ще си е на място.