петък, 16 май 2014 г.

Мара в Огледалния свят /part 1



 По-силно! – извика клиентът към Мара,  докато го масажираше. Беше й писнало от тия провиснали, разплути телеса с претенции да са нещо друго. Но нямаше квалификация (и потенциал) да бъде другаде. Например на терасата на някоя просторна вила в Южна Италия, с изглед към морето, където богат левент й масажира стъпалата, гледайки я с обожание. 

Мара бе средно умна,  средно пълна,  средно незадоволена. С пършива коса и съсухрени ръце, издаващи, че вече е на 51 г.  Мъжете отдавна не я забелязваха.  Но пък те и не бяха достойни за нея – тя бе интелектуалка, от онези издигнатите над тълпата. Четеше всички сайтове за гении – „Кажи ми какво ти е името, за да ти кажа кой си”, „Любимият ви цвят показва какъв си бил в предишен живот”- и публикуваше резултатите във Фейсбук профила си, с възторга на виден гербер, кога реже лентички и се показва по телевизора. Според резултатите, Мара винаги беше най-добрата на света.

Във Фейсбук никой не знаеше коя е. Беше си измислила кух никнейм, слагаше снимки на различни модели в гръб и пускаше любопитни факти за света, които никой не знаеше. Например, че жирафите получавали оргазъм по 37,5 минути,  или, че „Съединението прави силата”, също и че учените открили, че тревата има зелен цвят. Аудиторията й винаги посрещаше възторжено откритията й, някои ги споделяха гордо на профилите си.  Това бе онази аудитория, която вярваше, че на всички онези коренно различни снимки е Мара.  Само там тя можеше да сменя цвета на косата си всяка седмица. Само там хората можеха да оценят, че Мара е гений. И секс символ (на трета възраст).  И  мъдрец – шести долу ляво. И всичко което си поиска. Дори да лети..!

Мара често говореше за мъжете и жените, тя бе експерт – виждаше всякакви  телеса в работата си – и млади и стари, и стегнати и космати,  и ги разбираше... мъжете и жените.  А четеше и много сайтове за вицове, които й разкриваха познанието на междуполовите взаимоотношеня. А многото лайкове на проникновенията й (повечето от които вече си чел и другаде), й създаваха такава увереност, че Мара вече нямаше никакво съмнение, че е единствена на света – „След мен Господ е изгорил калъпа”, повтаряше тя, между два масажа. „Аз сам различна, само аз съм себе си, другите искат да приличат на другите, аз единствена съм себе си, повтаряше възбудено Мара,  аплодирана от олигавени фенове. Те не четяха нищо друго, освен Великата шаячна правда - ФБ, и искрено вярваха, че в лицето на Мара са открили  новия Паулу Куелю Кобилкин, и се кланяха пред нея като гербери на своя вожд.  

Хората харесват Мари. Те винаги са имали нужда от илюзии, и да ги лъжеш красиво. И елементарно. Аз съм прост, вие сте прости, затова се разбираме. Днес е „800 дни, вервайте ми”, утре е Б.Батман идващ като месия, с обещание да ги избави.  Не им казва, че иска да ги избави от парите им, от здравето им, от сигурността им, от надеждите и радостта им...но те не си и задават въпроси. Те верват. На месии, на избавители и кухи илюзии. В (а)социалната мрежа това са Марите.  Всъщност, те тежат само там. И тази открадната илюзия за пълноценност и значимост често е единственото, което имат в нерадостния си живот. Това е и единственото място, където ще получат "признание"... скрити зад фалшиви образи и чужди мисли.

Въпросът е – защо хората вярват на Мари, в които няма нищо истинско? - име, професия, снимка...нещо?  Възможно ли е собствената им празнота да е толкова голяма, че да имат нужда от такива илюзии..? И доброволно да ги приемат, без да си задават въпроси? Дали пък не си заслужавате Марите...Аните, Дианите, които взимат от вас неща, които вероятно не бихте им дали, ако бяха себе си. 

Прочие, образът и проявленията на въпросните (както и онези, които безкритично вървят след тях), ми напомнят думите на автора на "Самота в мрежата" - "Интернетът, той не ни сближава. Това е сбор на самоти. Ние като ли, че сме заедно, а всеки е сам. Илюзия за общуване, илюзия за дружба... илюзия за живот".  
Е, всеки избира своя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар