ОПРАВИХМЕ ДЪРЖАВАТА?

Последната седмица сме свидетели на истерично говорене по въпросите за финансовата и икономическа стабилност на страната.  Заплашена ли е държавата от фалит, ще се повтори ли кризата от 96-а, нужна ли е актуализация на бюджета..?  Това са теориите, с които се спекулира от безобидна логорея до криминална пропаганда. Логично е казусът с банките, като част от националната сигурност, да провокира лавина от обществени реакции,  но има една граница, след която информираността и експертния анализ се превръщат в дезинформация и откровена манипулация,  а това носи вредни послания към обществото и може да има опасни последствия.  Сега наред е бюджета и "катастрофалния" му дефицит. 

Депутати, журналисти, публични личности, дежурни "експерти" и откровени профани се надвикват кой е виновен и кой не, какво се случва,  и какво ще се случи.  Ако. Знайни, незнайни и до болка омръзнали лица ни облъчват с "експертните" си позиции - от телевизионния екран, интернет агенции и социални мрежи.

Профилите във FB са залети от коментари и сценарии за бъдещето на държавата и предстоящи политически конфигурации. Такъв си е нашенецът - разбира от всичко, най-вече от политика, конспирации и на баба си фърчилото, но не и от това, за което му плащат. Обикновено.

Гениус Булгарикус

Та, думата ми не е за банковата криза,  политическата такава и сценариите за фалит – за тях говорят всички,  а за неповторимия БГ гений. Той освен че разбира от всичко, е и щедър. Винаги е готов да дава... експертност, акъл, особено когато ги няма.   

Ех, ако българинът разбираше от работата си толкова, колкото дежурно разбира от политика и футбол, щяхме да сме десетилетия напред в развитието си и да бележим икономически разцвет.

Вместо това ние сме на опашката на ЕС по редица показатели и в редица класации - най-бедни, най-слабо платени, най-недоволни и нещастни, с най-висок отрицателен естествен прираст. Сред водещите сме по брой самоубийства, аборти на малолетни,  детски престъпления, катастрофи и загинали в тях, по смъртност от рак и инфаркт, по ниска раждаемост и прогресивно затъпяване на младото поколение. Средно българинът чете по 0,5 книги на година, а училищата бълват все по-неграмотна младеж. Кой е виновен? Обществото, образователната система, управляващите?  За това, че прегазваш хора по спирките? А за насилието и ескалиращата агресия на подрастващите - кой? Младото поколение е отражение на обществото и негов продукт. Когото и да нарочваме, всичко тръгва от нас, от семейството, после е училището и социалната среда. Едно обичано и уважавано дете в семейството си расте пълноценно, силно и с уважение към околния свят.  Моделът на поведение и манталитет на младото поколение като огледален образ на състоянието на обществото, следва да е сигнал. Сигнал, че нещо в него дълбоко не е наред и то боледува. И боледува отдавна...

Ако трябва да обобщим политиката и обществения живот с една дума, то това е думата КОЙ. Като в личен план  въпросът е адресиран до виновност. И отговорът винаги е – „никога ние”. Такъв е манталитетът на масовия българин – той никога не виновен, и не е отговорен. Длъжни са му винаги другите.  Сигурно 90% от хората не си изпълняват коректно своите задължения - към държавата обществото, работодателя, но иначе изискват. И винаги са готови да раздават оценки и да сочат с пръст виновните – било то политици, общественици, роднините, съседа, но никога „аз”. 

Освен това разбираме от всичко. А най-добри сме в омразата. 

(простестърски активист)

Не е важно какво мразим, важно е да има повод, ако няма -

ще намерим.   

Обществото ни отдава функционира на принципа  на противопоставянето.  Днес са протестите, вчера бяха бежанците,  темата с хомосексуалистите...а когато нямаше по-сериозни обществени проблеми, си ги измисляхме – да се махне или не този или онзи паметник, който сега никой не забелязва и на никого не пречи.  Но пък колко агресия се изля в битки за него... енергията би стигнала за нов атомен реактор.  

Омразата и противопоставянето са пуснали пипала като раково образование в общественото ни тяло и постепенно се превръща в начин на живот,  във форма на себизразяване.  

А  това е опасна социална тенденция и от нея нищо градивно и съзидателно не може да се роди, нито в обществен, нито в личен план.  

Бялото е черно,  черното – бяло, Левски е квартал на София, Ботев е отбор,  Хан Аспарух е улица, сексът е стока, колата – визитна картичка,  двуполовият модел – архаизъм, нетолерантност.  В някакъв момент ще бъде и аномалия.   

Свободата е слободия, а анонимността в интернет - сила. Та­зи анонимна ‘сво­бо­да’ раз­вър­за ези­ци, ко­и­то пре­ди бя­ха здра­во стис­ка­ни зад зъ­би­те. Да­де въз­мож­ност за ак­тив­на пуб­лич­на изя­ва на гла­со­ве, ко­и­то ед­ва сри­чат, да заг­лу­ша­ват вся­ко сло­во.  Сво­бо­да­та на­ис­ти­на ни за­ля, но не със стой­нос­т­но съдържа­ние, а със су­ро­гат,  фалш,  дезинформация, куха философия с коефициент на полезност от нула до минус безкрайност, но най-вече - с отрова.  Кога престанахме да сме толерантни, да се чуваме, да сме търпими?  Кога спряхме да търсим в себе си грешки, и да обвиняване все другите, за всичко? А кога започнахме да разбираме от всичко?

Та преди да раздавате акъл и да оправяте банковата система,  родната и световната политика, да се огледате около себе си. Започнете от това да се грижите по-адекватно за децата и близките си - агресията, болестите, смъртността, нервните заболявания и престъпленията ще намелят. Спазвайте елементарни пътни правила - катастрофите и убийствата по пътищата ще намалеят. Проявявайте елементарна вежливост и възпитание - в социума, в който живеете, поемете своята отговорност на граждани като част от една среда, която всички ползваме, и нещата може и да потръгнат. Влагайте тая енергия, патос и време (които влагате в политически спорове, графомания и телевизия) в работата и самоусъвършенстването си - експертността и производителността на труда ще се вдигнат, а икономиката ще се отпуши. А не, като ви се наложи да ползвате услуга, да питате по 5 човека да ви препоръчват специалист, защото все попадате или на некадърен, или на мошеник, или на и двете. Иначе всички разбират от всичко. На думи.

Та хайде първо да оправим себе си и собствената си градинка, и тогава да оправяме света, а?