-- Causa
Perduta --
Животът е сън.
Събуждането е това, което ни убива! – това бе първата мисъл, която Таня прочете
когато влезе във ФБ. Обикновено подминаваше кухи клишета, но този път не
можа да се въздържи и с усмивка написа: Да,
докато сънувате, ше пишете такива неща. И помежду другото попита дали нещо в този
профил е истинско?
После отиде да си
сипе кафе. Днес трябваше да предаде доклада на Комисията по финансов надзор, а
също и да завърши третата глава на дисертацията си. Имаше още една година до края на
докторантурата си. После имаше среща с Иван – последното й увлечение. Беше
казала на мъжа си, че ходи на курс – той не задаваше въпроси, защото знаеше
колко тя е амбициозна.
След малко Таня се
върна на екрана и какво бе удивлението й да види, че има 45 известия! „Та аз не съм написала нищо, от къде се
взеха?”, озадачи се тя.
Оказа се, че всичките 75 харесали мъдротията
за събуждането барабар с Мара, са наскачали да й обясняват колко е тъпа, колко не разбира,
колко е зла, незадоволена, пак ли ти - ти завиждаш на Мара, че пише гениални
неща и всички я харесват, а тебе - никой, каква си ти...! Виж се – събираш по 5-10 лайка! Тебе никой не
те харесва...
Таня погледна
озадачено, погледа, опита се да си представи какво е да си изкукала стара мома,
за която ФБ е житейска премиера, но не можа. Стара мома не като семеен статут, а като
състояние на духа, манталитет. Само си каза с досада „тия зомбита край нямат”, и
излезе от асоциалната мрежа. Трябваше да доразвие тезата си за влиянието на САЩ
върху възможна нова рецесия, в дисертацията си, докато нещата й бяха пресни в
главата, след като бе разговаряла на някакъв коктейл с дипломати, че после имаха само 2 часа с Иван. След това той трябваше да ходи на баскетбол на сина си. Така поне й казваше, а тя искаше да му
вярва...
Неусетно бе хлътнала,
макар че гледаше на това изживяване като на приключение ден за ден. Не искаше да си задава въпроси, но не искаше
и да свършва, беше хубаво така. Той
имаше три деца, три различни
бизнеса, и бе достатъчно зает, за да не
я притеснява ненужно.
Животът е сън.
Събуждането е това, което ни убива!
Когато Пенчо за пръв
път прочете тази мисъл, не можа да я разбере. Прочете я три пъти, защото
знаеше, че не е много умен, а Мара, която я беше написала, беше мъдра и много
умна. Тя ги разбираше нещата, а щом тя
казва нещо, значи е така. Пенчо пак не разбра мисълта, започна да се чеше по
топките, и докато се чешеше, му се роди мисъл, която реши да напише под статуса
й: „Животът е това, което те ебе, докато кроиш планове”... Само за 15 минути
коментарът му събра 23 лайка. И 15 коментара от радостни домакини, които го аплодираха
- Браво, страхотно! Това бе повратен
момент в живота на Пенчо - най-накрая той се събуди от съня и разбра - аз не
съм глупав!
 | |
Дори Мара хареса коментара
му, а това е признание! Размениха си няколко реплики, и той усети как преминаха
дискретни трепети по между им. От този момент той щеше да е верен защитник на
Мара срещу всички злобни и завистливи Тани.
Те не са умни като Мара, тя е единствена, няма друга като нея, мислеше си Пенчо, а сърцето му бумтеше от
възбуда от откритието колко тя го харесва (беше му пратила три усмихнати
човечета).
От днес, каза си
Пенчо, няма повече да съм в сянката на Гошо, Весо и оня отворко Киро мастиката, аз съм Умен!, въздъхна Пенчо и се зарече да споделя
занапред всичките си мисли със света.
Вдъхновен от
откритието за себе си, по-късно той
написа: Има два типа мъже - едни които могат да качат хладилник до 4-ти етаж, и
други - които могат да платят да му го качат. Мисълта му предизвика истински
фурор във Фейсбук, беше харесана 95 пъти и споделена 46 пъти. И славата на
Пенчо се разнесе чак до екватора.
Вечерта Таня се
прибра, направи вечеря за мъжа си, обичаше го...и му бе признателна, че с нищо
не я притиска. Той бе нейната „пътеводна светлина” и тя знаеше че никога няма
да го остави...
После тайничко влезе
във Фейсбук, искаше да остави романтично съобщение на Иван колко хубав беше
слетобеда, направиха го в колата му. Винаги се възбуждаше от нетърпеливостта му
да я изпие цялата, с онзи поглед на игриво дете, което се кани да направи беля.
Те се запознаха във ФБ, и това бе мястото, където можеха да си комуникират без
никой да разбере. Оказа се, че има 56 известия. Бяха от коментари оставени на
място, където мимоходом сутринта се бе разписала в някакъв измислен профил с
фалшива снимка – повечето възхваляващи някакъв Пенчо, а другите – обясняващи й
колко била завистлива, как си била направила профил специално за да саботира
Мара, защото всички я били харесвали, а Таня не можела да е умна като нея....
Таня остана да гледа
екрана
пет минути...
Онези дълги пет минути, когато въздишката ти достига
небето, докато се питаш – къде съм, какво става, възможно ли е да съм толкова грешна, че да съм
се преродила на планета на умствено недоразвит вид, сънувам ли...? За миг й се прииска да хване картечница
и да ги измете всичките, но после си каза, че да обяснява на такива каквото и
да било, е също толкова безполезно, колкото да разубеждава гербов фен, че
идолът му месия, е една голяма гнила тиква. И реши мълчаливо да
отмине и да ги остави да се давят...в собствения си сън.
Да... животът за
такива е сън, каза си Таня, и събуждането им е... Кауза пердута.
Няма коментари:
Публикуване на коментар