Алиса в страната на недоразуменията

...или Ода за кича, наречен модерно "изкуство"

/снимките се отварят/

Човек и добре да живее един ден попада на такова място. То не е чудо за възторг, не е ироничен фейлетон, нито етюд от снощния ви кошмар. Не е и поредната тривиална неуредица в държавата ни, която посрещаме с отегчение или още по-лошо - с безразличие и примирение. То е недоразумение. Или продукт на нечий архитектурен гений, непонятен за нас - обикновените и просто устроени хорица. Оставям фактите сами да говорят и всеки сам за себе си да прецени - що е то и кое аджеба е това място..!


Това е входът. Или прелюдията към едно пътуване из дебрите на сложните лабиринти на човешката психика. Не ме питайте какво изобразява - това никой не знае. Освен баба Гица от Долно Малино, дека фърля боб и гледа на карти Черен петър.
- Е кво да е, не видиш ли, че да требе да врачувам - скала, камень - би отвърнала тя.
- Е аз виждам, ама що е сложена там, в центъра на София? - питам и отговор не искам.


Следващото, на което се натъкваме е... композиция от главата на Сократ, подобие на лъв, осакатено тяло на гръцки аполон, череп и кой знае още какво, да не задълбавам, че току виж прихвана от "творческото" вдъхновение...




Едногърба камила и малко мече си играят бутайки се отзад. Шегувам се. Не виждате ли - това е платно за курс по рисуване на изгряващи художници.





Това не е колелото на късмета на Къци Вапцаров, но мъдростта вложена в него много напомня на неговия капацитет. Не на колелото, на Къцко. Малкият човек, с големите...амбиции.
Не знам дали знаете, но предаването, което се водеше от Гаро Непомнякой по bТВ - дето задава слабоумни въпроси, унижаващи човешкото достойнство, авторът му (продуцентът) не е кой да е, а точно той - човекът с колелото на късмет...ех, Вапцаров... а колко достоен е бил съименникът ти Никола.


Гениална творба номер пореден.

Това е жена, на която й се пишка. Или чишка (както казваше другарката в детската градина). Та това е пишкащата, или чишкаща жена, няма значение, важното е че нещо й се прави с отделителната система. А може би й се ака? И се стиска, стиска...защото не иска като домашните кучета пуснати на разходка да осере хубавия пейзаж. Но защо е без ръце? Това само авторът знае. А може да е безръка извънземна, вижте антенката излизаща от безформената й глава. Току виж авторът се окаже втори Жул Верн, но в пластичното изкуство.


Мястото предвидено за отдих изглежда така. Сигурно за да ни напомня за каменната ера и колко близо е културното ниво на българина до нея.





Друго място за отдих. Не се лъжете по привидната му нормалност. И тук дебне изненада, точно зад вас. Където ежедневно ви дебне и управленският чеп. Внимавайте как се навеждате докато сядате!




Това ми прилича на част от дебело черво. Или на...е, сега. Ако пък кажа, че прилича на огромна гъсеница, или еквивалента й от анимационен филм, ще е твърде предсказуемо, затова реших да потърся и друг, не толкова очеваден смисъл. Е колкото и да търсих, освен споменатия по-горе анатомичен орган, друго не измислих. Всъщност, прилича и на речни или полускъпоценни камъни, наредени по някакъв фън шуй ритуал. И като цяло не е толкова дразнещо, даже е свежо като идея за парк.


Продължаваме изследователския си път, за да открием и скритата хомосексуална същност на автора. Тази статуя прилича на двама гейове. Цун - гуш - муш, не непременно в тази хронология. Всъщност изглежда, че двамата хомо се наслаждават на фелацио. Вгледайте се - единият стои изправен, а другият е забол глава във фалоса му. И така докато не окапят зъбите на гей номер две.
Не им е лесно и на тия.

А ето на какво е заприличала любовта в 21-ви век, или еманация на разпадaщото се българско семейство.






Одисеята продължава. Този непонятен продукт на въображението ще кръстя "нещото", защото креативността ми мълчи безсилна пред скрития му замисъл.





Това ще да е автопортрет, съмнение няма. Авторът показва съдържанието на главата си. Но и без онагледяване, ние щяхме да предположим, че там вътре не е сам. За раздвоението знам как се нарича, но разчетворението...? Подозирам, че медицинската терминология за този вид "дарование" носи името "Синдром Заимов" ?!


Два пениса, на които са им орязали и без това безполезните семенни топки, споделят неволите на съвремието си. След "Монолози на вагината", някой трябваше да се сети и за "Диалозите на пениса"!




А това е... не онова, роза е! Перманентно възбудена от духовния оргазъм, който тази естетиката носи...






Ако поетът от Късния Романтизъм видеше това, щеше да се обърне в гроба. Но понеже няма поет, нито Късен Романтизъм, тук земята е тръгнала да се преобръща виждайки какво са сътворили върху й. Това е нейният мълчлив протест.



Това е рубикуб. Голяма тръпка в соцдетството ми...

Ако се вгледате в първи долен ляв, много ляв...квадрат, ще откриете... мил спомен от соцдетството, младостта или зрелостта си. Донякъде сте щастливци, ако тогава още сте били прави под масата и за соцреализма знаете само от разказите на баба си. От друга страна, ние "полусредното“ поколение, сме късметлии, че сме опитали и от двете - и от драматичните събития на 20-ти и от 21- век, и от времето зад "стената" и от онова пред... върху, отстрани, отгоре, напреки, отодлу, отзаде, на кой как му е кеф.

Други култови реплики (и думички), които си спомням от "онова време"...
- Отечествен фронт на БКП
- ние сме на всеки километър..!
- Лада, софийско жителство
- 17 мига от пролетта
- Синьото, Магурата
- шоколад крава, Кореком
- пионерче, другарката Троанска (!)
и до там.
Казват, че паметта е избирателна и инстинктът ни за самосъхранение прави така, че да забравим неприятните спомени. Или поне да ги заличим от съзнанието си, а че те остават нейде в подсъзнанието е вече тема на Фройд, Юнг и Румен Бостанджиев.


Виждате ли прекрасните розовеещи цветя, а стройната зелена алея, изпълваща с ведрост и спокойствие...а сега вижде чудовището на преден план. Не това, не е просто безсмислена метална конструкция, която дори ромите не искат да свият за скрап. Това е проява на нечия деформирмна психика, вероятно плод на нещастно детство. Така де, като не му е хубаво на душата на него, защо на другите да им бъде?
Серията продължава в този дух...с още ръждясал безформeн метал.


А тези остри метални конструкции не са подиум за бесилка (не знам как се нарича), не са и декор от скучен филм, това е детският кът. А тези образи до тях са автопортрети на родители, видели мястото. Оставени са като предупреждение за други родители.

Няма да ви показвам детския пясъчник - той е перманетно мокър, не защото вали дъжд само над него. Комай домашните любимци го освежават редовно. А знаете ли, че има кучешки и котешки спин? Е, имйте го предвид, когато децата ви решат да заровят кофички в пясъка. В интерес на истината вече има и култивиран детски кът. За който познайте кой се грижи - самите посетители.


Т'ва не е крокодилът Гена. И съседката Доносникова от втория етаж не е. / Ех, Йорданке, с колко оскатени човешки съдби успя да “купиш” успеха на сина си? / Това е пързалка. Не за деца, кво си помислихте, че авторът е толкова жесток? Това е пързалка за мазохисти. Защото само мазохист може да изпита удоволствие от това да прокара със засилка задника си по неравна и грапава повърхност. А ако се вгледате долу в ляво, ще видите малка хралупка. Там вероятно се крият малки крокодилчета. Но истински. Познайте кого чакат!


Това кенгуру е избягало от зоологическата градина. Видяло зеленина и решило, че е родният му дом, но от гледката се е вкаменило от ужас. В далечината има и вкаменили се жаби. И те с тяхната си драма. Добре, че не може да ги види Бриджит Бардо, че с нейните мании да защитава животните... Току виж ходатайствала да ни спрат субсидиите и за фермите за жаби…


Това прилича на престол. Престол на недоразумението. Тук трябва да бъде коронован авторът на тези произведения.






Следващите неща изглеждат толкова тъпо, че дори няма да се правя на оригинална в търсене на смисъл, просто ще ги сложа в графата "Безсмислени и скучни".


















А това ще да е модрено плашило за гарги, с каквито паркът е пълен. Плашило тип 'ала авангард'. Така де, като е гарга, поне да е грозна. А като почнат да ви залитат въпросните крилати, с тоя интериор наоколо, егати, като във филм на Хичкок става.

А наче паркът е хубав...Особено ако се разхождаш тук след работа.
Няколко минути на това място са ти достатъчни, за да се "пречистиш" от стреса на деня. Зелената атмосфера освен, че радва уморените сетива, те откъсва от градската реалност, а последните слънчеви лъчи, надничащи иззад дърветата, ти връщат лятното настроение, па макар да сме в късна и мрачна есен. И докато сетивата ми се напояват и възторгват, детския глъч, който отеква и хванати за ръка влюбени, с които се разминавам, само ми напомнят колко хубав е животът. И точно когато душата ти се е пречистила, стресът от работния ден е загърбен и се чувстваш така сякаш денят сега започва, те пресрещат (буквално пресрещат) тези гротескни неща. И пресрещането продължава да се повтаря на всеки 20 метра. Ами неприятно е. По - неприятно и от колежката дето все рови в бельото на хората, а после победоносно го развява като някакво завоевание?! А хигиената бе джанъм, ще хванеш некоя срамна болест на езика и после как ще говориш?

Ta не е ли крайно време някой да махне сакатлъците от хубавата градинка, поне ръждясалите. Или да ги реставрира..? И без това зеленината в София вече е кът, а хубавите и уютни местенца съвсем.

А казват, че нямало по-грозно творение от паметника пред НДК. Елате тук и пак ще си говорим.

Продълължавам, вече с отегчение.

Това не е гроб. Където почива безмерната човешка простотия. Това отново е...пързалка. Да, същата - тип крокодил. Но сниман изотзад. А защо точно крокодил, а не хипопотам, кон, или бременна маймуна? Е де да знам защо! Но каквото и да е, на него много му се иска да се зарови в земята от срам, че участва в това гротескно представление.

Хм, как добре се връзва думата представление с близкостоящия театър...А може би това е една прелюдия към постановките му? Даже чувам ехото - "Браво Нети"!.. овации. Ако бях мъж, щях да те взема. Всъщност бих се поколебал между теб, Гергана Грънчарова (като мома) и... преподавателката ми по Журналистически жанрове. Белким я опитомя и стане човек и от нея. Но това е тема на друг монолог :-)
Да се върнем на наш'та си приказка. За Алиса, отиващата си есен, нейната красота и неизменно съпътстващата я... софийска грозота. Тук се сещам за крилатата фраза как София расте, но за сметка на това грознее. Тъжно, нали?

Въпреки сакатите произведения на изкуството, простете - на безвкуството, мястото е любимо на много софиянци. И знаете ли, паркът иначе е добре поддържан и редовно се освежава – една медия си прави реклама като засажда дръвчета, общината го почиства, а от една групи сформирана в интернет (форум mama.bg ), боядисват пейките. Браво!

...Всъщност, отвъд кича на мракобесните произведения, мястото, което ги е приютило, изглежда така...
:-)














P. S.
Понеже думите нищо не променят, реагирах. След няколко мои сигнала почистиха дърветата от спринцовки забодени там от наркомани, махнаха боклуците от клошари и някои някои от опасните метални фигури около детския кът, и... Е, и това не е малко.

Сега остава някой да ме чуе и за ръждясалия кич навсякъде из парка...?? щото иде Пролет...! Пък и да отбележа, че острите ръждясали конструкции не са много безопасни за тичащите наоколо деца – обичайна гледка за парка в хубаво време...