Мара в Огледалния свят /part 2/

                               --  Causa Perduta  --

Животът е сън. Събуждането е това, което ни убива! – това бе първата мисъл, която Таня прочете когато влезе във ФБ.  Обикновено подминаваше кухи клишета, но този път не можа да се въздържи и с усмивка написа:  Да, докато сънувате, ше пишете такива неща.  И помежду другото попита дали нещо в този профил е истинско?

После отиде да си сипе кафе. Днес трябваше да предаде доклада на Комисията по финансов надзор, а също и да завърши третата глава на дисертацията си.  Имаше още една година до края на докторантурата си. После имаше среща с Иван – последното й увлечение. Беше казала на мъжа си, че ходи на курс – той не задаваше въпроси, защото знаеше колко тя е амбициозна.

След малко Таня се върна на екрана и какво бе удивлението й да види, че има 45 известия!  „Та аз не съм написала нищо, от къде се взеха?”,  озадачи се тя.   

Оказа се, че всичките 75 харесали мъдротията за събуждането барабар с Мара, са наскачали да й обясняват колко е тъпа, колко не разбира, колко е зла, незадоволена, пак ли ти - ти завиждаш на Мара, че пише гениални неща и всички я харесват, а тебе - никой, каква си ти...!  Виж се – събираш по 5-10 лайка! Тебе никой не те харесва...

Таня погледна озадачено, погледа, опита се да си представи какво е да си изкукала стара мома, за която ФБ е житейска премиера, но не можа.  Стара мома не като семеен статут, а като състояние на духа, манталитет. Само си каза с досада „тия зомбита край нямат”, и излезе от асоциалната мрежа. Трябваше да доразвие тезата си за влиянието на САЩ върху възможна нова рецесия, в дисертацията си, докато нещата й бяха пресни в главата, след като бе разговаряла на някакъв коктейл с дипломати,  че после имаха само 2 часа с Иван.  След това той трябваше да ходи на баскетбол на сина си.  Така поне й казваше, а тя искаше да му вярва...

Неусетно бе хлътнала, макар че гледаше на това изживяване като на приключение ден за ден.  Не искаше да си задава въпроси, но не искаше и да свършва, беше хубаво така.  Той имаше три деца,  три различни бизнеса,  и бе достатъчно зает, за да не я притеснява ненужно. 

Животът е сън. Събуждането е това, което ни убива!

Когато Пенчо за пръв път прочете тази мисъл, не можа да я разбере. Прочете я три пъти, защото знаеше, че не е много умен, а Мара, която я беше написала, беше мъдра и много умна.  Тя ги разбираше нещата, а щом тя казва нещо, значи е така. Пенчо пак не разбра мисълта, започна да се чеше по топките, и докато се чешеше, му се роди мисъл, която реши да напише под статуса й: „Животът е това, което те ебе, докато кроиш планове”... Само за 15 минути коментарът му събра 23 лайка. И 15 коментара от радостни домакини, които го аплодираха - Браво, страхотно!  Това бе повратен момент в живота на Пенчо - най-накрая той се събуди от съня и разбра - аз не съм глупав!

   

Дори Мара хареса коментара му, а това е признание! Размениха си няколко реплики, и той усети как преминаха дискретни трепети по между им. От този момент той щеше да е верен защитник на Мара срещу всички злобни и завистливи Тани.  Те не са умни като Мара, тя е единствена,  няма друга като нея,  мислеше си Пенчо, а сърцето му бумтеше от възбуда от откритието колко тя го харесва (беше му пратила три усмихнати човечета).

От днес, каза си Пенчо, няма повече да съм в сянката на Гошо,  Весо и оня отворко Киро мастиката, аз съм Умен!, въздъхна Пенчо и се зарече да споделя занапред всичките си мисли със света.  

Вдъхновен от откритието за себе си,  по-късно той написа: Има два типа мъже - едни които могат да качат хладилник до 4-ти етаж, и други - които могат да платят да му го качат. Мисълта му предизвика истински фурор във Фейсбук, беше харесана 95 пъти и споделена 46 пъти. И славата на Пенчо се разнесе чак до екватора.

Вечерта Таня се прибра, направи вечеря за мъжа си, обичаше го...и му бе признателна, че с нищо не я притиска. Той бе нейната „пътеводна светлина” и тя знаеше че никога няма да го остави...

После тайничко влезе във Фейсбук, искаше да остави романтично съобщение на Иван колко хубав беше слетобеда, направиха го в колата му. Винаги се възбуждаше от нетърпеливостта му да я изпие цялата, с онзи поглед на игриво дете, което се кани да направи беля. Те се запознаха във ФБ, и това бе мястото, където можеха да си комуникират без никой да разбере. Оказа се, че има 56 известия. Бяха от коментари оставени на място, където мимоходом сутринта се бе разписала в някакъв измислен профил с фалшива снимка – повечето възхваляващи някакъв Пенчо, а другите – обясняващи й колко била завистлива, как си била направила профил специално за да саботира Мара, защото всички я били харесвали, а Таня не можела да е умна като нея....

Таня остана да гледа екрана 

пет минути... 

Онези дълги пет минути, когато въздишката ти достига небето,  докато се питаш – къде съм,  какво става,  възможно ли е да съм толкова грешна, че да съм се преродила на планета на умствено недоразвит вид,  сънувам ли...? За миг й се прииска да хване картечница и да ги измете всичките, но после си каза, че да обяснява на такива каквото и да било, е също толкова безполезно, колкото да разубеждава гербов фен, че идолът му месия,  е една голяма гнила тиква.  И реши мълчаливо да отмине и да ги остави да се давят...в собствения си сън.   

Да... животът за такива е сън,  каза си Таня, и събуждането им е... Кауза пердута.

ОПРАВИХМЕ ДЪРЖАВАТА?

Последната седмица сме свидетели на истерично говорене по въпросите за финансовата и икономическа стабилност на страната.  Заплашена ли е държавата от фалит, ще се повтори ли кризата от 96-а, нужна ли е актуализация на бюджета..?  Това са теориите, с които се спекулира от безобидна логорея до криминална пропаганда. Логично е казусът с банките, като част от националната сигурност, да провокира лавина от обществени реакции,  но има една граница, след която информираността и експертния анализ се превръщат в дезинформация и откровена манипулация,  а това носи вредни послания към обществото и може да има опасни последствия.  Сега наред е бюджета и "катастрофалния" му дефицит. 

Депутати, журналисти, публични личности, дежурни "експерти" и откровени профани се надвикват кой е виновен и кой не, какво се случва,  и какво ще се случи.  Ако. Знайни, незнайни и до болка омръзнали лица ни облъчват с "експертните" си позиции - от телевизионния екран, интернет агенции и социални мрежи.

Профилите във FB са залети от коментари и сценарии за бъдещето на държавата и предстоящи политически конфигурации. Такъв си е нашенецът - разбира от всичко, най-вече от политика, конспирации и на баба си фърчилото, но не и от това, за което му плащат. Обикновено.

Гениус Булгарикус

Та, думата ми не е за банковата криза,  политическата такава и сценариите за фалит – за тях говорят всички,  а за неповторимия БГ гений. Той освен че разбира от всичко, е и щедър. Винаги е готов да дава... експертност, акъл, особено когато ги няма.   

Ех, ако българинът разбираше от работата си толкова, колкото дежурно разбира от политика и футбол, щяхме да сме десетилетия напред в развитието си и да бележим икономически разцвет.

Вместо това ние сме на опашката на ЕС по редица показатели и в редица класации - най-бедни, най-слабо платени, най-недоволни и нещастни, с най-висок отрицателен естествен прираст. Сред водещите сме по брой самоубийства, аборти на малолетни,  детски престъпления, катастрофи и загинали в тях, по смъртност от рак и инфаркт, по ниска раждаемост и прогресивно затъпяване на младото поколение. Средно българинът чете по 0,5 книги на година, а училищата бълват все по-неграмотна младеж. Кой е виновен? Обществото, образователната система, управляващите?  За това, че прегазваш хора по спирките? А за насилието и ескалиращата агресия на подрастващите - кой? Младото поколение е отражение на обществото и негов продукт. Когото и да нарочваме, всичко тръгва от нас, от семейството, после е училището и социалната среда. Едно обичано и уважавано дете в семейството си расте пълноценно, силно и с уважение към околния свят.  Моделът на поведение и манталитет на младото поколение като огледален образ на състоянието на обществото, следва да е сигнал. Сигнал, че нещо в него дълбоко не е наред и то боледува. И боледува отдавна...

Ако трябва да обобщим политиката и обществения живот с една дума, то това е думата КОЙ. Като в личен план  въпросът е адресиран до виновност. И отговорът винаги е – „никога ние”. Такъв е манталитетът на масовия българин – той никога не виновен, и не е отговорен. Длъжни са му винаги другите.  Сигурно 90% от хората не си изпълняват коректно своите задължения - към държавата обществото, работодателя, но иначе изискват. И винаги са готови да раздават оценки и да сочат с пръст виновните – било то политици, общественици, роднините, съседа, но никога „аз”. 

Освен това разбираме от всичко. А най-добри сме в омразата. 

(простестърски активист)

Не е важно какво мразим, важно е да има повод, ако няма -

ще намерим.   

Обществото ни отдава функционира на принципа  на противопоставянето.  Днес са протестите, вчера бяха бежанците,  темата с хомосексуалистите...а когато нямаше по-сериозни обществени проблеми, си ги измисляхме – да се махне или не този или онзи паметник, който сега никой не забелязва и на никого не пречи.  Но пък колко агресия се изля в битки за него... енергията би стигнала за нов атомен реактор.  

Омразата и противопоставянето са пуснали пипала като раково образование в общественото ни тяло и постепенно се превръща в начин на живот,  във форма на себизразяване.  

А  това е опасна социална тенденция и от нея нищо градивно и съзидателно не може да се роди, нито в обществен, нито в личен план.  

Бялото е черно,  черното – бяло, Левски е квартал на София, Ботев е отбор,  Хан Аспарух е улица, сексът е стока, колата – визитна картичка,  двуполовият модел – архаизъм, нетолерантност.  В някакъв момент ще бъде и аномалия.   

Свободата е слободия, а анонимността в интернет - сила. Та­зи анонимна ‘сво­бо­да’ раз­вър­за ези­ци, ко­и­то пре­ди бя­ха здра­во стис­ка­ни зад зъ­би­те. Да­де въз­мож­ност за ак­тив­на пуб­лич­на изя­ва на гла­со­ве, ко­и­то ед­ва сри­чат, да заг­лу­ша­ват вся­ко сло­во.  Сво­бо­да­та на­ис­ти­на ни за­ля, но не със стой­нос­т­но съдържа­ние, а със су­ро­гат,  фалш,  дезинформация, куха философия с коефициент на полезност от нула до минус безкрайност, но най-вече - с отрова.  Кога престанахме да сме толерантни, да се чуваме, да сме търпими?  Кога спряхме да търсим в себе си грешки, и да обвиняване все другите, за всичко? А кога започнахме да разбираме от всичко?

Та преди да раздавате акъл и да оправяте банковата система,  родната и световната политика, да се огледате около себе си. Започнете от това да се грижите по-адекватно за децата и близките си - агресията, болестите, смъртността, нервните заболявания и престъпленията ще намелят. Спазвайте елементарни пътни правила - катастрофите и убийствата по пътищата ще намалеят. Проявявайте елементарна вежливост и възпитание - в социума, в който живеете, поемете своята отговорност на граждани като част от една среда, която всички ползваме, и нещата може и да потръгнат. Влагайте тая енергия, патос и време (които влагате в политически спорове, графомания и телевизия) в работата и самоусъвършенстването си - експертността и производителността на труда ще се вдигнат, а икономиката ще се отпуши. А не, като ви се наложи да ползвате услуга, да питате по 5 човека да ви препоръчват специалист, защото все попадате или на некадърен, или на мошеник, или на и двете. Иначе всички разбират от всичко. На думи.

Та хайде първо да оправим себе си и собствената си градинка, и тогава да оправяме света, а?