Мара в Огледалния свят /part 2/

                               --  Causa Perduta  --

Животът е сън. Събуждането е това, което ни убива! – това бе първата мисъл, която Таня прочете когато влезе във ФБ.  Обикновено подминаваше кухи клишета, но този път не можа да се въздържи и с усмивка написа:  Да, докато сънувате, ше пишете такива неща.  И помежду другото попита дали нещо в този профил е истинско?

После отиде да си сипе кафе. Днес трябваше да предаде доклада на Комисията по финансов надзор, а също и да завърши третата глава на дисертацията си.  Имаше още една година до края на докторантурата си. После имаше среща с Иван – последното й увлечение. Беше казала на мъжа си, че ходи на курс – той не задаваше въпроси, защото знаеше колко тя е амбициозна.

След малко Таня се върна на екрана и какво бе удивлението й да види, че има 45 известия!  „Та аз не съм написала нищо, от къде се взеха?”,  озадачи се тя.   

Оказа се, че всичките 75 харесали мъдротията за събуждането барабар с Мара, са наскачали да й обясняват колко е тъпа, колко не разбира, колко е зла, незадоволена, пак ли ти - ти завиждаш на Мара, че пише гениални неща и всички я харесват, а тебе - никой, каква си ти...!  Виж се – събираш по 5-10 лайка! Тебе никой не те харесва...

Таня погледна озадачено, погледа, опита се да си представи какво е да си изкукала стара мома, за която ФБ е житейска премиера, но не можа.  Стара мома не като семеен статут, а като състояние на духа, манталитет. Само си каза с досада „тия зомбита край нямат”, и излезе от асоциалната мрежа. Трябваше да доразвие тезата си за влиянието на САЩ върху възможна нова рецесия, в дисертацията си, докато нещата й бяха пресни в главата, след като бе разговаряла на някакъв коктейл с дипломати,  че после имаха само 2 часа с Иван.  След това той трябваше да ходи на баскетбол на сина си.  Така поне й казваше, а тя искаше да му вярва...

Неусетно бе хлътнала, макар че гледаше на това изживяване като на приключение ден за ден.  Не искаше да си задава въпроси, но не искаше и да свършва, беше хубаво така.  Той имаше три деца,  три различни бизнеса,  и бе достатъчно зает, за да не я притеснява ненужно. 

Животът е сън. Събуждането е това, което ни убива!

Когато Пенчо за пръв път прочете тази мисъл, не можа да я разбере. Прочете я три пъти, защото знаеше, че не е много умен, а Мара, която я беше написала, беше мъдра и много умна.  Тя ги разбираше нещата, а щом тя казва нещо, значи е така. Пенчо пак не разбра мисълта, започна да се чеше по топките, и докато се чешеше, му се роди мисъл, която реши да напише под статуса й: „Животът е това, което те ебе, докато кроиш планове”... Само за 15 минути коментарът му събра 23 лайка. И 15 коментара от радостни домакини, които го аплодираха - Браво, страхотно!  Това бе повратен момент в живота на Пенчо - най-накрая той се събуди от съня и разбра - аз не съм глупав!

   

Дори Мара хареса коментара му, а това е признание! Размениха си няколко реплики, и той усети как преминаха дискретни трепети по между им. От този момент той щеше да е верен защитник на Мара срещу всички злобни и завистливи Тани.  Те не са умни като Мара, тя е единствена,  няма друга като нея,  мислеше си Пенчо, а сърцето му бумтеше от възбуда от откритието колко тя го харесва (беше му пратила три усмихнати човечета).

От днес, каза си Пенчо, няма повече да съм в сянката на Гошо,  Весо и оня отворко Киро мастиката, аз съм Умен!, въздъхна Пенчо и се зарече да споделя занапред всичките си мисли със света.  

Вдъхновен от откритието за себе си,  по-късно той написа: Има два типа мъже - едни които могат да качат хладилник до 4-ти етаж, и други - които могат да платят да му го качат. Мисълта му предизвика истински фурор във Фейсбук, беше харесана 95 пъти и споделена 46 пъти. И славата на Пенчо се разнесе чак до екватора.

Вечерта Таня се прибра, направи вечеря за мъжа си, обичаше го...и му бе признателна, че с нищо не я притиска. Той бе нейната „пътеводна светлина” и тя знаеше че никога няма да го остави...

После тайничко влезе във Фейсбук, искаше да остави романтично съобщение на Иван колко хубав беше слетобеда, направиха го в колата му. Винаги се възбуждаше от нетърпеливостта му да я изпие цялата, с онзи поглед на игриво дете, което се кани да направи беля. Те се запознаха във ФБ, и това бе мястото, където можеха да си комуникират без никой да разбере. Оказа се, че има 56 известия. Бяха от коментари оставени на място, където мимоходом сутринта се бе разписала в някакъв измислен профил с фалшива снимка – повечето възхваляващи някакъв Пенчо, а другите – обясняващи й колко била завистлива, как си била направила профил специално за да саботира Мара, защото всички я били харесвали, а Таня не можела да е умна като нея....

Таня остана да гледа екрана 

пет минути... 

Онези дълги пет минути, когато въздишката ти достига небето,  докато се питаш – къде съм,  какво става,  възможно ли е да съм толкова грешна, че да съм се преродила на планета на умствено недоразвит вид,  сънувам ли...? За миг й се прииска да хване картечница и да ги измете всичките, но после си каза, че да обяснява на такива каквото и да било, е също толкова безполезно, колкото да разубеждава гербов фен, че идолът му месия,  е една голяма гнила тиква.  И реши мълчаливо да отмине и да ги остави да се давят...в собствения си сън.   

Да... животът за такива е сън,  каза си Таня, и събуждането им е... Кауза пердута.

ОПРАВИХМЕ ДЪРЖАВАТА?

Последната седмица сме свидетели на истерично говорене по въпросите за финансовата и икономическа стабилност на страната.  Заплашена ли е държавата от фалит, ще се повтори ли кризата от 96-а, нужна ли е актуализация на бюджета..?  Това са теориите, с които се спекулира от безобидна логорея до криминална пропаганда. Логично е казусът с банките, като част от националната сигурност, да провокира лавина от обществени реакции,  но има една граница, след която информираността и експертния анализ се превръщат в дезинформация и откровена манипулация,  а това носи вредни послания към обществото и може да има опасни последствия.  Сега наред е бюджета и "катастрофалния" му дефицит. 

Депутати, журналисти, публични личности, дежурни "експерти" и откровени профани се надвикват кой е виновен и кой не, какво се случва,  и какво ще се случи.  Ако. Знайни, незнайни и до болка омръзнали лица ни облъчват с "експертните" си позиции - от телевизионния екран, интернет агенции и социални мрежи.

Профилите във FB са залети от коментари и сценарии за бъдещето на държавата и предстоящи политически конфигурации. Такъв си е нашенецът - разбира от всичко, най-вече от политика, конспирации и на баба си фърчилото, но не и от това, за което му плащат. Обикновено.

Гениус Булгарикус

Та, думата ми не е за банковата криза,  политическата такава и сценариите за фалит – за тях говорят всички,  а за неповторимия БГ гений. Той освен че разбира от всичко, е и щедър. Винаги е готов да дава... експертност, акъл, особено когато ги няма.   

Ех, ако българинът разбираше от работата си толкова, колкото дежурно разбира от политика и футбол, щяхме да сме десетилетия напред в развитието си и да бележим икономически разцвет.

Вместо това ние сме на опашката на ЕС по редица показатели и в редица класации - най-бедни, най-слабо платени, най-недоволни и нещастни, с най-висок отрицателен естествен прираст. Сред водещите сме по брой самоубийства, аборти на малолетни,  детски престъпления, катастрофи и загинали в тях, по смъртност от рак и инфаркт, по ниска раждаемост и прогресивно затъпяване на младото поколение. Средно българинът чете по 0,5 книги на година, а училищата бълват все по-неграмотна младеж. Кой е виновен? Обществото, образователната система, управляващите?  За това, че прегазваш хора по спирките? А за насилието и ескалиращата агресия на подрастващите - кой? Младото поколение е отражение на обществото и негов продукт. Когото и да нарочваме, всичко тръгва от нас, от семейството, после е училището и социалната среда. Едно обичано и уважавано дете в семейството си расте пълноценно, силно и с уважение към околния свят.  Моделът на поведение и манталитет на младото поколение като огледален образ на състоянието на обществото, следва да е сигнал. Сигнал, че нещо в него дълбоко не е наред и то боледува. И боледува отдавна...

Ако трябва да обобщим политиката и обществения живот с една дума, то това е думата КОЙ. Като в личен план  въпросът е адресиран до виновност. И отговорът винаги е – „никога ние”. Такъв е манталитетът на масовия българин – той никога не виновен, и не е отговорен. Длъжни са му винаги другите.  Сигурно 90% от хората не си изпълняват коректно своите задължения - към държавата обществото, работодателя, но иначе изискват. И винаги са готови да раздават оценки и да сочат с пръст виновните – било то политици, общественици, роднините, съседа, но никога „аз”. 

Освен това разбираме от всичко. А най-добри сме в омразата. 

(простестърски активист)

Не е важно какво мразим, важно е да има повод, ако няма -

ще намерим.   

Обществото ни отдава функционира на принципа  на противопоставянето.  Днес са протестите, вчера бяха бежанците,  темата с хомосексуалистите...а когато нямаше по-сериозни обществени проблеми, си ги измисляхме – да се махне или не този или онзи паметник, който сега никой не забелязва и на никого не пречи.  Но пък колко агресия се изля в битки за него... енергията би стигнала за нов атомен реактор.  

Омразата и противопоставянето са пуснали пипала като раково образование в общественото ни тяло и постепенно се превръща в начин на живот,  във форма на себизразяване.  

А  това е опасна социална тенденция и от нея нищо градивно и съзидателно не може да се роди, нито в обществен, нито в личен план.  

Бялото е черно,  черното – бяло, Левски е квартал на София, Ботев е отбор,  Хан Аспарух е улица, сексът е стока, колата – визитна картичка,  двуполовият модел – архаизъм, нетолерантност.  В някакъв момент ще бъде и аномалия.   

Свободата е слободия, а анонимността в интернет - сила. Та­зи анонимна ‘сво­бо­да’ раз­вър­за ези­ци, ко­и­то пре­ди бя­ха здра­во стис­ка­ни зад зъ­би­те. Да­де въз­мож­ност за ак­тив­на пуб­лич­на изя­ва на гла­со­ве, ко­и­то ед­ва сри­чат, да заг­лу­ша­ват вся­ко сло­во.  Сво­бо­да­та на­ис­ти­на ни за­ля, но не със стой­нос­т­но съдържа­ние, а със су­ро­гат,  фалш,  дезинформация, куха философия с коефициент на полезност от нула до минус безкрайност, но най-вече - с отрова.  Кога престанахме да сме толерантни, да се чуваме, да сме търпими?  Кога спряхме да търсим в себе си грешки, и да обвиняване все другите, за всичко? А кога започнахме да разбираме от всичко?

Та преди да раздавате акъл и да оправяте банковата система,  родната и световната политика, да се огледате около себе си. Започнете от това да се грижите по-адекватно за децата и близките си - агресията, болестите, смъртността, нервните заболявания и престъпленията ще намелят. Спазвайте елементарни пътни правила - катастрофите и убийствата по пътищата ще намалеят. Проявявайте елементарна вежливост и възпитание - в социума, в който живеете, поемете своята отговорност на граждани като част от една среда, която всички ползваме, и нещата може и да потръгнат. Влагайте тая енергия, патос и време (които влагате в политически спорове, графомания и телевизия) в работата и самоусъвършенстването си - експертността и производителността на труда ще се вдигнат, а икономиката ще се отпуши. А не, като ви се наложи да ползвате услуга, да питате по 5 човека да ви препоръчват специалист, защото все попадате или на некадърен, или на мошеник, или на и двете. Иначе всички разбират от всичко. На думи.

Та хайде първо да оправим себе си и собствената си градинка, и тогава да оправяме света, а?  

 

Мара в Огледалния свят /part 1

 По-силно! – извика клиентът към Мара,  докато го масажираше. Беше й писнало от тия провиснали, разплути телеса с претенции да са нещо друго. Но нямаше квалификация (и потенциал) да бъде другаде. Например на терасата на някоя просторна вила в Южна Италия, с изглед към морето, където богат левент й масажира стъпалата, гледайки я с обожание. 

Мара бе средно умна,  средно пълна,  средно незадоволена. С пършива коса и съсухрени ръце, издаващи, че вече е на 51 г.  Мъжете отдавна не я забелязваха.  Но пък те и не бяха достойни за нея – тя бе интелектуалка, от онези издигнатите над тълпата. Четеше всички сайтове за гении – „Кажи ми какво ти е името, за да ти кажа кой си”, „Любимият ви цвят показва какъв си бил в предишен живот”- и публикуваше резултатите във Фейсбук профила си, с възторга на виден гербер, кога реже лентички и се показва по телевизора. Според резултатите, Мара винаги беше най-добрата на света.

Във Фейсбук никой не знаеше коя е. Беше си измислила кух никнейм, слагаше снимки на различни модели в гръб и пускаше любопитни факти за света, които никой не знаеше. Например, че жирафите получавали оргазъм по 37,5 минути,  или, че „Съединението прави силата”, също и че учените открили, че тревата има зелен цвят. Аудиторията й винаги посрещаше възторжено откритията й, някои ги споделяха гордо на профилите си.  Това бе онази аудитория, която вярваше, че на всички онези коренно различни снимки е Мара.  Само там тя можеше да сменя цвета на косата си всяка седмица. Само там хората можеха да оценят, че Мара е гений. И секс символ (на трета възраст).  И  мъдрец – шести долу ляво. И всичко което си поиска. Дори да лети..!

Мара често говореше за мъжете и жените, тя бе експерт – виждаше всякакви  телеса в работата си – и млади и стари, и стегнати и космати,  и ги разбираше... мъжете и жените.  А четеше и много сайтове за вицове, които й разкриваха познанието на междуполовите взаимоотношеня. А многото лайкове на проникновенията й (повечето от които вече си чел и другаде), й създаваха такава увереност, че Мара вече нямаше никакво съмнение, че е единствена на света – „След мен Господ е изгорил калъпа”, повтаряше тя, между два масажа. „Аз сам различна, само аз съм себе си, другите искат да приличат на другите, аз единствена съм себе си, повтаряше възбудено Мара,  аплодирана от олигавени фенове. Те не четяха нищо друго, освен Великата шаячна правда - ФБ, и искрено вярваха, че в лицето на Мара са открили  новия Паулу Куелю Кобилкин, и се кланяха пред нея като гербери на своя вожд.  

Хората харесват Мари. Те винаги са имали нужда от илюзии, и да ги лъжеш красиво. И елементарно. Аз съм прост, вие сте прости, затова се разбираме. Днес е „800 дни, вервайте ми”, утре е Б.Батман идващ като месия, с обещание да ги избави.  Не им казва, че иска да ги избави от парите им, от здравето им, от сигурността им, от надеждите и радостта им...но те не си и задават въпроси. Те верват. На месии, на избавители и кухи илюзии. В (а)социалната мрежа това са Марите.  Всъщност, те тежат само там. И тази открадната илюзия за пълноценност и значимост често е единственото, което имат в нерадостния си живот. Това е и единственото място, където ще получат "признание"... скрити зад фалшиви образи и чужди мисли.

Въпросът е – защо хората вярват на Мари, в които няма нищо истинско? - име, професия, снимка...нещо?  Възможно ли е собствената им празнота да е толкова голяма, че да имат нужда от такива илюзии..? И доброволно да ги приемат, без да си задават въпроси? Дали пък не си заслужавате Марите...Аните, Дианите, които взимат от вас неща, които вероятно не бихте им дали, ако бяха себе си. 

Прочие, образът и проявленията на въпросните (както и онези, които безкритично вървят след тях), ми напомнят думите на автора на "Самота в мрежата" - "Интернетът, той не ни сближава. Това е сбор на самоти. Ние като ли, че сме заедно, а всеки е сам. Илюзия за общуване, илюзия за дружба... илюзия за живот".  
Е, всеки избира своя.

СерСЕМски истории

Каква е ролята на СЕМ и кой контролира неговата дейност?

Oт „Протестна Мрежа” поискаха тези дни от Съвета за електронни медии (СЕМ) да заличи регистрацията на Алфа ТВ, собственост на политическа партия „Атака“, „за системно проповядване на омраза и нарушения на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)”. От въпросната мрежа не конкретизират в какво точно се изразяват проявите на проповядване на омраза. Вероятно имат основание, оплакванията от тази телевизия не са за първи път.

Наблюдения обаче показват, че всяка обществена проява нехармониращата с идеите на „Протестна мрежа” се сдобива с етикети „ксенофобия”, „червена пропаганда”, и други, които са нецензурни. Въпросната социална структура представя интересите на протестиращите срещу кабинета, както и следва крайно русофобска линия. В реакциите на нейните членове, нерядко има насаждане на омраза, разделение, както и публичното унижение и клеветнически кампании срещу различни публични личности, изразили несъгласие с идеите на „Протестна мрежа”. И неизменно възниква въпросът – а кой ще сезира съответните органи за нарушаване на Конституцията – клевета, и насаждането на омраза от страна на „Протестна мрежа”? А кой ще сезира другите телевизии за пропаганда, насаждане на омраза и дезинформация, или там такива няма? Дори само изявите на Калин Янакиев да вземем, трябва да останем без национален ефир, предвид фашизоидния език, който той ползва.

Освен това, никой не знае какво точно прави СЕМ, а това буди въпроси за неговата обективност. След преизбирането на единствения номиниран за председател на СЕМ Георги Лозанов, той веднага направи предложение, за да напомни, че този съвет не е куха структура, която само наблюдава, а и действа. Тогава Лозанов предложи ограничаване на рекламите предназначени за решаването на физиологични и хигиенни проблеми, като дамски превръзки, лекарствени средства срещу гъбички, цистит, простатит, пърхот, диария, хемороиди и др. Мотивът – негативното психологическо въздействие върху аудиторията на този вид реклами във време, в което българското семейство традиционно се храни. Посланията им създавали дискомфорт и се разминават със стереотипите и очакванията на аудиторията. То да се чудиш дали пък това не е някаква съвършена нова структура, защото досега на СЕМ не й правеха впечатление изстъпленията по телевизиите. След 21 ч. е трудно да намериш програма, където да не дават крими филми, в които се аутопсират мъртви тела в едър план, в които се убиват и колят хора по зрелищен ужасяващ начин, вампири, които се хранят с човешка плът и разкъсват човешки тела, и прочие смислени и жизнеутвърждаващи ефекти върху човешката психика. Но понеже не ги дават в часовете за хранене, това е приемливо – насилие и убийства в чист вид. СЕМ гледа и мълчи.

СЕМ мълчи от години и за изключително възпитателното влияние на чалга музиката върху психиката на подрастващите. На СЕМ не им прави впечатление, че в много от тези песни се пее за педофилия и проституция. „Малка си сладка си, ела при батко, дънките щ’и цепна”...и още стотици текстове с подобно съдържание. Прокламирането към педофилия и сексуално насилие е нарушаване на закона, но не и за СЕМ. Те са глухи и неми – Съвет за единно мълчание.

Мълчи съветът и когато рекламите стресират зрителя с по-високия си звук. От 1 юли миналата година трябваше по-високият звук на рекламата да се хармонира с останалите предавания. Причината - хилядите писма на изнервени граждани до медийния регулатор. По-късно те стигнаха и до парламента. И през март миналата година с гласуване на промените в Закона за защита на потребителите този въпрос беше уреден. Измененията бяха предложени от депутата на Коалиция за България Захари Георгиев в края на 2012 г. В закона е записано, че от 1 юли звукът на рекламите трябва да е със същите характеристики и сила като на предаването, в което се включват.
Телевизии, рекламодатели, комуникационни агенции и доставчици на аудио-визуални медийни услуги, се споразумяха за въвеждане на единен стандарт за регулация на звука в рекламата. Новият стандарт трябваше да бъде въведен поетапно от 1 април, с краен срок 30 юни. Рекламодатели, агенции и телевизионери имаха на разположение три месеца да синхронизират един звук, което при добро желание може да се направи за дни. Попитайте който и да е звуков инженер. При все това, все още им телевизии, които си позволяват да пускат реклами с по-висок звук, закони за тях няма, СЕМ мълчи. Контролен орган на дейността на електронните медии явно няма, има само такъв съвет. Събират се едни хора, приказват си пожелателно, дават разни съвети, накратко - Съвет за електронни пожелания...

В САЩ такъв закон действа от началото на 2013-а, подобни правила има и в Германия. Някои от телевизорите в Щатите дори имат вградени декодиращи устройства, които автоматично намаляват звука, когато започне рекламен блок. Тези устройства се използват и в Япония. Трябва ли и българският зрител да се натоварва с такива разходи и усилия, за да се защити от звуковия терор, или някой ще се сети да защити гарантираните му със закон права? Въпросът е - кой държавен орган следва да упражни контрол за неспазването му - КЗП, СЕМ, друг... и къде точно е ролята на СЕМ?

СЕМ се сети да реагира единствено срещу БНР като привика шефа му на разпит, по методите на Политбюро. Причината - журналистът от националното радио Петър Волгин реагира остро срещу езика на омразата. Не можело да изразява свободно лично мнение (Мария Стоянова). Познайте – мнението му е критично към „Протестна мрежа” и нейните идеи. Извинете, другари от СЕМ, но май сте прекалили със Сталин и Мусолини.
Първо всеки несъгласен с протестърските идеи беше добавян в списък с "врагове на народа", в който достойни личности бяха поругавани. По-късно в социалната мрежа беше създадена група "Да опознаем активните русофили във фейсбук". Нещо като "Народен съд", където да бъдат възправяни на словесен разстрел всички, които имат достатъчно мозък да не страдат от предубеждения и да не мразят руснаците. Накратко - група за интриги, клюки, доноси и омаскаряване. Какво следва - физически разстрел на нарочените? Колегите им майдановци вече започнаха. Направо да си направят партия ГФСР - Граждани за фашистко-сталинистки репресии. Под шапката на СЕМ, и всичко ще си е на място.